comfortably schizo

2007-11-24T00:18:00.000+02:00

Пролет. Всичко цъфти. Издокаран съм с ямурлук, калпак, потури и гега - коледар очевидно. Влизам в блок. Стоя мълчаливо пред вратите. Хората ми се радват и ме даряват. От един апартамент изскача духовната ми дъщеря. Умопобъркан писък. КЪДЕ Е БАТКО?!?! КЪДЕ Е БАТКО?!?! Тръгва с мен по етажите. Таванът на иначе милия съседен блок се оказва американски затвор или нещо подобно на Гуантанамо. Огромно е, пълно с блудкави същества, облечени в идентични сиви униформи. Надзиратели и безброй килии. Алекс е набутана в една от тях. Аз най-безцеремонно я зарязвам. Излизам.
Зима е. Кокетна малка хижа, която всъщност се оказва огромно хале, пълно с политически имигранти. Всички са облечени в кашмирени пуловери. Аз съм по една кърпа около кръста. Търся нещо. Неизменното уродче, под облика на малко момиченце, е скрило някъде Нещото. Казвам й: "Майка ти беше най-голямата отрепка. Идиот". Силен плач, оглушителен. Две жени се опитват да ме убият.

2007-11-20T16:50:00.000+02:00

Трескаво обикалям из Terranova (имам едно мило поло от там и всеки път живея с надеждата, че нещо в тази марка ще се пречупи и ще направят друга подобна мила дреха, но уви), стиснал дебитната си карта с 5лв. актив. Кашмирен пуловер и шал, кожен панталон и шлифер, покъртителни каубойски ботуши, шапка и ръкавици, цветът е бледо син, типичен за малките момченца и ужасно нетипичен за моето детсво, май май. Всичкото 5лв, нито стотинка повече или по-малко. Прибирам се вкъщи и сменям "стайлинг-а", обзет от особена радост ала Ана Уинтър на първия ред при Лагерфелд, когато виждам, че в двора ми се издига огромна циркова шатра, а от нея се носят викове на древноримски гладиатори. Целият ми ентусиазъм бе разбит, когато се оказва, че вътре Димитър Токушев (конституционният съдия, който изпитва перверзно удоволствие от това да разплаква първокурснички с посредствения си труд за убийството на принц Кирил и другите регенти) срича с неизменния си задгробен глас поредната убийствено скучна лекция, а целият сбирщайн от прависти го зяпа в захлас. Аз заставам на входа, огрян от слънчева светлина, а моята, незнайно защо плашеща персона, кара Токушев да избяга с панически писъци някъде из гримиьорните, които водят до катакомбите под цирка. Тези подземия представляват сравнително широко предверие, пълно с изнервени чакащи студенти, от дясната страна има килия, пълна с митични чудовища, дрипави селяни, каторжници и априорните изроди, а от ляво е масивната врата от потъмняло дърво. Пререждам цялата опашка (селски маниер, който би било добре да усвоя, ако не искам да падна възнак в Службата по вписванията, а огромната руса лесбийка да се гаври с трупа ми) и се озовавам в приятно обзаведено стайче, тип Булбанк, където майка ми чинно снема данните на някаква девойка. На въпроса ми какво прави там, тя ми разясни, че се намирам в 9-тия кръг на Ада, а тя работи като писарка при Дявола, който напук на общото мнение плащал доста добре и бил разбран човек. Макар и не особено престижна, все пак беше работа, а щом плащат добре, ок. В този момент секретарят на майка ми, един колега с топъл и влажен поглед, се затича към мен с истеричен радостен писък, хвърли се на врата ми и застина там, вкаменен, със забити в черепа ми резци.

2007-11-19T21:59:00.000+02:00

Започваме с обширно черно езеро, заобиколено от борова гора и много дъбови листа гниещи под дърветата. Добавяме нефтодобивни помпи (огромни, ръждясали, шумни и плашещи), а около езерото щъка неизменната бригада от изроди, в случая са негри албиноси. За малко профанизация ще добавим и майката на Малкълм, която досущ Гьоринг в разцвета на силите си командва цялата акция по напояване на гората посредством внушителни водни стълбове, които струят от помпите. И на фона на тази апокалиптична (дори и да не личи) и будеща странно отчаяние картина, от водата изплува Левиатан, под облика на октопод с доста повече от 8 пипала, който грабва милата ни компания от експлоатирани негри, Луис и мен и започва да ни размята във въздуха, докато малки сомове и раци глозгат телата ни.

това е в общи линии идеята на бъдещите ми постове: калйедоскоп от психотичните ми сънища, които за съжаление днес се налага да предизвиквам с помощта на ксанакс или някаква алкохолна субстанция. изглежда подсъзнателните основи на депресивната ми натура започват да се подкопават, амин. ?!?!?!